За значимостта на "Първите 7" и критерии за избор на детска градина

Пиша този материал в отговор на всички писма от майки, които получих последните месеци, касаещи темата за детската градина, предвид спецификата на храненето на детето. Разбира се, фокусът не е само върху "Веганче на градина/!?... Мисия невъзможна!", ще се опитам да засегна всички важни аспекти във връзка с този нов етап от живота на детето- момента, в който пораства, осъзнава собствената си идентичност и разбира, че "Аз и мама сме отделни индивиди". Надявам се следващите редове да са полезни на алтернативните семейства, които разбират значимостта на "Първите 7" и полагат старание да отглеждат децата си в интелигентна среда, в която уважението към детето е на първо място.

Не съм от майките, чиято мисия в живота е да раждат деца на конвейр (понеже не знаят какво друго да правят с живота си),  да ги меткат на бабите да се оправят с тях, докато оплакват съдбата си как нещата в живота им не са се получили както на еди кой си...виждаш ли...Животът е толкова несправедлив...

Откакто се сдобих с ембрион в корема си, разбрах, че родителството е най-трудното и отговорно нещо на света и следва да се отнасяме към него с цялото старание, нежност и обич на света. Защото децата не идват при нас току-така, на случаен принцип, а са част от нашите житейски уроци, от значимостта на времето в заедност, чиято идея е да се научим да обичаме безусловно, да бъдем мъдри и да възпитаваме с любов, търпение и най-вече с личен пример, а не да сме просто голословен теоритизиращ въздух под налягане...Да не забравяме, че всяка неискреност личи.

Тук не намеквам за това, че трябва да сме свръхпротективни родители и да отглеждаме по един Малък Буда в домовете си, над който да треперим всяка секунда и на всяка крачка, и който да пазим от опастностите на големия, лош и много мизерен свят...Става дума за това да проявяваме интелигентно отношение в начина, по който възпитаваме децата си, да дадем най-доброто от себе си като родители и да ги научим на нещо смислено и стойностно, без да им създаваме предпоставки още в невръстна възраст да се сдобият с една дузина емоционални травми, заради последствията на които после да си блъскаме главите в духа на "И тая болест от къде, за Бога, ни сполетя...И защо все на нас, да му се не види.."

Честно казано, вече смътно си спомням какъв беше животът ми преди да стана майка, защото родителството промени цялата ми представа за нещата и света въобще. Научих много неща за себе си, за връзката си, за стойността на малките неща, които придават смисъл на живота като нищо друго. И тук отново искам да отворя скоба, за да не бъда разбрана на криво...Никъде не казвам, че родителите трябва да се самодефинират и инициират чрез децата си...в никой случай...Просто казвам, че бидейки родител, човек разбира неща и познава чувства и усещания, за които не е предполагал, че въобще могат да съществуват. Родителството придава на живота една неподозирана добавена стойност, която прави живота по-цветен, по-наситен, по-ангажиращ, по-изморителен, по-недоспан, по-сърцеразтуптяващ, по-изненадващ, по-мъдър, по-благословен...Или поне при мен се случи точно така.

Когато Матеа навърши 2 годинки, започнахме да си мислим, че е време да я приобщим към група себеподобни връстници, с които заедно да откриват света. В нашия случай това не беше много ясна задача със светла перспектива, предвид липсата на адекватни варианти на пазара на детски градини в София. В някакъв момент на отчаяние, бях решила да правя веган кооператив, където детето да расте на храната, която ще му предлагаме в кутия от дома и ще е целодневно сред деца, отглеждани по сходен начин...Това се оказа непосилна задача...Независимо каква цифра наброяват растителноядните в града (поне по суха статистика), децата на растително хранене са абсолютен дефицит и направо с лупа да ги търсиш...Но иначе, ако чете човек в интернет бумът на тежките думи и веган теории, ще остане със съвсем друго впечатление...Както и да е...В далечната 2014-та картината в София изглеждаше така, сега нямам идея как е, не чета конфликтни и агресивни сайтове, не членувам в никакви псевдо организации, защото между думите и делата има една бездна разстоние, което по моето скромно мнение (и наблюдение), масово се заобикаля...

Така или иначе, стигнахме до идеята да търсим адекватна градина, където детето да бъде уважавано заради начина му на хранене и заради собствената му личност, да можем да се доверим на адекватни и квалифицирани преподаватели и да не се чудим какво ще правим по време на 3-те месеца лятна ваканция, която стандартно се спазва в детските градини...И двамата с мъжа ми сме активно работещи, баби нямаме, справяме се при нужда със сложна акробатика в графиците ни и с помощта на бавачка, която ползваме периодично, когато няма друга възможност.

Това, на което много държахме, беше детето да прекарва по 8-9 часа дневно,  5 дни в седмицата в конструктивна, топла и креативна среда, където да се учи, докато играе, в приятелско обкръжение  и по възможност да не бъде посрещано и изпращано с досада, отегчение и осъждане от навъсени и вкиснати лелки, чиято кариера на ядрен физик незнайно защо е приключила с престилката и парцала и затова е виновен целия свят, както и личното ни дете...Нагледала съм се на подобни сценарии и си обещах, че ще направя всичко по силите си, детето, на което съм дала живот, да не бъде част от тях...

Така, след дълго проучване и препоръки на близка приятелка, се озовахме в "Брайт" и вече 3 години ходим с кеф и усмивка на детска градина, радваме се на мило и цивилизовано отношение, на уважение към ценностите ни, на зачитане на характера на детето, неговите нужди и начина, по който възприема света. Детето придобива собствен опит, докато играе, учи се на съзидателност и разбира къде свършват неговите граници и започват тези на другарчето му- нещо много важно, на което болшинството от възрастните още не сме се научили както му е ред и което е в основата на това да  сме толерантни един към друг и към различията ни.

Подходът в детската градина ни помогна да направим плавен и безболезнен прехода на отделяне на детето и за щастие, останаме далеч от всякакви емоционални травми, унижения, агресивен тон, шамари и всякакви неадекватни педагогически методи, които са редовна практика в подобни детски заведения. Детето намери среда, в която да се чувства добре и за 3 години постигна наистина много в развитието си. И най-важното- ходи с желание и радост, което за мен е предпоставка за емоционална стабилност и ментален прогрес, съобразно възрастта и личните й заложби.

Последните години много нашумя идеята за домашното образование. Уважавам родителите, които намират време и имат подходящ ресурс, за да го предложат на децата си, но този вариант не е подходящ за всички, особено за активно работещи родители, които освен всичко друго, искат и да разширят кръгозора на детето си извън обичайната семейна среда. Аз лично, като майка, много държа детето ми да познава и други хора, освен мен и да му дам шанс да общува с различни по етнос, национална принадлежност, цвят на кожата, хранителни предпочитания и пр. личности и да обогатява живота си, контактувайки с тях. Категорично нямам протребност да живея в делюзия, че притежавам чедото си, напротив. Това, на което се надявам за него, е да расте щастливо, с независим дух, да е самостоятелно, уверено,  да разбира добре собствената си идентичност и да няма жертвен модел на поведение. Това ми се струва особено важна стратегия на всеки ефективен родител, който осъзнава своята огромна отговорност с всеки избор, който прави, относно детето си.

Според  Монтесори подхода, "Първите 7", са настоящите "Първите 4", съвсем съм съгласна с това твърдение. Все си мисля, че е време да оставим соц мисленето по отношение на децата ни там, където му е мястото, да не си слагаме капаци на очите, правейки се, че не забелязваме промените в света, респективно в децата ни, които обитават днешния и утрешния ден. И да поемем отговорността за тях и за бъдещето, което им предстои, бидейки активни, съзнателни и мислещи родители.

Спомням си първия ден на Матеа на градина. Седим на стълбите заедно с един (красив) татко, очите ни плуват в сълзи и двамата се самообвиняваме за стреса, който изживяват децата ни от другата страна на вратата. Аз се тръшкам как излъгах детето си, че ей сега ще се върна, понеже "отидох за банани", а той ме пита "Кажете ми, госпожо, аз лош баща ли съм...искам да науча сина си на мъжка дума, а го излъгах...казах му, че отивам да преместя колата и сега се връщам..." Това беше момента, в който разбрах, че моето все още кърмаче, е на прага на нов период от живота си и само се молех прехода да не e прекалено мъчителен и за двете ни. За тези терзания  препоръчвам силно Бaховата есенция Walnut, която върши безценна работа при всяко ново начало и помага много при предстоящи промени или нова жизнена фаза, давайки увереност и сила в новия път. За щастие, преодоляхме без особени драми новата среда в градината, свикнахме с новата ситуация и се адаптирахме успешно, без по никой начин да нарушаваме начина си на хранене. Ето как се случи това:

Хранене:

Толерантността спрямо хранителните желания в детската градина, е на особен почит. Детето се храни на една маса с деца с всякакви хранителни режими без никакъв проблем. И не, не сме единствените с кутия храна от дома. Храната, която консумира детето, се приготвя от мен всеки ден и се носи на място сутрин. По принцип, градината разполага с био кухня, разрешаваме да яде плодове и зеленчуци от там. Детето не се интересува от това какво яде другарчето му, научено е да уважава правото на всеки да яде каквото намери за добре и да не осъжда чуждия избор. Когато има рождени дни и празници, пращам му парче сурова торта, така че няма проблем, не се изживяваме мъченически. За момента няма мераци към конвенционални торти в стил "Елза и Ана", пълни с химични компоненти, оцветители, ароматизатори, емулгатори и 100 Е-та, които мисля всички знаем, каква стока са...Тоест, има ли желание, намира се и начин. Въпросът е има ли воля и каква е готовността да я следваме...Това, в което вярвам е, че старанието винаги се отплаща.

Ценности:

В градината много се набляга на индивидуалния подход, изграждане на чувсто за самоценност у детето, развиване на умения да зачита и уважава себе си и другите, да расте добър и пълноценен човек, да се научи на внимание и грижа.

Образователен подход:

Мария Монтесори, Рудолф Щайнер, Реджио Емилия- за родители, който изповядват ценностите на привързаното, съзнателно родителство и ненасилствения педагогически подход, това не е нищо ново. Фокус върху свободната личност, изследователския дух, творческото начало, разгръщане на индивидуалния потенциал от заложби на всяко дете, далеч от калъпното мислене и формоването на безлична идентичност.

Креативност:

Почти всеки ден детето се прибира вкъщи с нещо, направено от него. Може би това е нещото, което най-много ме радва- без значение дали е апликация, рисунка, някой предмет от крафт хартия, текстил, пръчки и сламки, или пък природни материали, детето се учи да изработва нещо с ръцете си- това е безценно занаятчийско мислене, което е полезно цял живот и което освен потребители и консуматори, ни прави и създатели.

Дейности:

Родителите, в зависимост от преценката и желанието на детето си, могат да избират измежду многото допълнителни класове: балет, гимнастика, плуване, карате и т.н. В редовната програма има часове по йога, модерен балет, учител с китара, обучението е изцяло на английски език. Извънкласни дейности: ски и планински занимания и игри на Витоша.

Обратна връзка:

Периодично, в градината се правят срещи между родителите и ръководителя на детето, обсъжда се развитието, напредъка, проблеми, свързани с процеса и всичко необходимо, което касае детето и престоя му в градината. И най-важното: насреща ви стои човек, който не си гледа часовника с молитви да стане 6 часа, за да си ходи вкъщи,  а виждате интелигентен, загрижен човек, с жив поглед, който работи призванието си.

И за да не звучи прекалено сериозно цялото това изложение, накрая...

Малко споделен забавен опит:

Дадох кърмаче, а след година получих госпожица с мнение по всички въпроси...Едно пораснало момиче, което:

-    За година проговори гладък английски и поправя умело моя английски :) Сега вече е по-добра от мен в граматиката и през ден ме изненадва с някоя нова дума, за която не съм и чувала :)

-  Обогати речника ми с понятия като „сополи“, „локва“ и „гъделичкам, отбелязвам- пак на английски  :)

-  Разви особена любов към музиката, пее и тактува и си пожела за личния празник не кукла Барби, а китара и пиано- розови :) 

- Вдъхновена от dancing class реши, че иска да става балерина, доста усилия ми костваше да намеря рокля с пачка за 3 годишно дете, при това розова :)

- Научи се да прави по-добре от мен йога асани „дърво“, „пеперуда“ и „гледащо надолу куче“ и то с цялата предварителна интродукция „Аnd mommy, first we must say NA-MA-STE” :)

- Сдоби се с първа най-добра приятелка, е още има известна конкуренция между мама и Никол Д., но след няколко счупени диадеми помежду им, откриха, че близостта може да е факт, дори и когато се карат (ежедневно) и после пак се обичат безумно :)

- Въоръжена със стик лепило, с което съсипахме всички налични чаршафи вкъщи, правим приложно изкуство, къде с отпадъчна хартия, къде с документите на мама, важното е, че го наричаме „crafting” :)

- Форматът А4 върху бял лист не е достатъчен за творчество, въобще как си помислих, че изкуството може да бъде ограничавано и поставяно в рамки- изкуството с цветни моливи е навсякъде- по латекса, по гардероба, по завивките и по дограмата- тайно се надявам един ден да ни храни, ако го изтъргуваме добре в Sotheby’s, a до тогава ще се въздържаме от ремонт и ще пазим образците ;)

Едно пораснало момиче с индивидуалност и с пълен арсенал от идеи, което расте с часове, та чак се плаша, че ще изпусна някаква значима част от нейния растеж и утре тя ще има своя завършен свят, а аз ще съм вече остаряла за него...Това не ми пречи обаче всеки ден да я гледам и да се смея с нея, докато измисля поредния афоризъм и да се чудя- това русо мъниче от мен ли излезе, аз ли го родих :)